С ИЗЛОЖБАТА „ЗАЕДНО ПО СВЕЩЕНИТЕ МЕСТА НА ПЛАНИНАТА ОСОГОВО” СЕ ОТКРИВАТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДНИ НА НАСЛЕДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

На 5 септември от 17:30 ч. в Галерия „Средец“ на Министерството на културата ще бъде открита фотоизложбата „Заедно по свещените места на планината Осогово”. Тя е дело на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил и с нея ще бъде поставено официалното начало на тазгодишното издание на Европейските дни на наследството в България.

Изложените фотографии представят богатството и разнообразието на обекти с култово предназначение в кюстендилския регион – скални светилища, ранно християнски паметници, свещени извори, оброчища, манастири, черкви, параклиси, джамии. Особен акцент сред тях представлява култът към българския светец и покровител на народа ни Свети Иван Рилски.

Таблата илюстрират не само връзката между природата и човека, но и хармонията в техните взаимоотношения през вековете. По този начин изложбата концептуално съвпада с темата на Европейските дни на наследството през 2017 г. – „Наследство и природа: пейзаж от възможности”. Изборът на подобна тема е продиктуван от необходимостта общественото внимание да се насочи към неразривната връзка между сътвореното от човека и неговата естествена среда. В същото време тя поставя въпроса за взаимната зависимост между културното и природно наследство в процеса на тяхното опазване, осигуряване на достъп и популяризиране.

Изложбата ще бъде открита от Валентин Дебочички – директор на Регионален исторически музей – Кюстендил.

Европейските дни на наследството са съвместна инициатива на Съвета на Европа и Европейската комисия, а национален координатор за България е Министерството на културата. Домакин на официалните прояви по отбелязването на Европейските дни на наследството през 2017 г. е град Силистра (27-30 септември). Календарът на всички събития в страната, организирани от присъединилите се в тазгодишната кампания партньори, е достъпен тук.

Повече информация за изложбата:

Територията на Кюстендилския регион е изключително богата на културни ценности от всички исторически епохи. Голяма част от тези места са свещени и се свързват с определена ритуалност, чрез която от хилядолетия насам човек е достигал до бога, молил се е за здраве и омилостивяване на природата. Изсичанията в скалите датират от праисторически времена – скални ниши, кръгове, вдлъбнатини – всички насочени към Слънцето и свързани с култа към него. Свещените храмове и светилищата от по-късния период са местата, където траките и след това римляните почитали своите божества чрез молитви, дарове и ритуали.

Най-ранните следи от християнската култура в района са известни от археологическите проучвания на антични и късноантични базилики в рамките на Пауталия. В Кюстендилския край се наблюдава разнообразие на оцелели през вековете средновековни и късносредновековни параклиси, църкви и манастири. През Възраждането, а и след това, често върху руините им са се изграждали отново християнски храмове.

Емблематичен в Кюстендилско е култът към Св. Иван Рилски и местата свързани с него – родното му село Скрино, пещерите в които е пустинослужил и най-вече – основаната от Отеца и учениците му Велика Рилска обител. Славата на неговата святост се разпростира по българските земи и се налага като светец-покровител на целия български народ.

Съхранените през вековете старинни параклиси ни напомнят по особено романтичен начин за вярата на дедите и бащите ни, за нашата вяра. Оброците с побития кръст или просто камък, обхванати в сянката на вековен дъб, бряст или орех и в повечето случаи – с течаща наблизо „света вода”, ни отвеждат надалеч в езическите времена. По тези места се разчитат напластявания на различни култури във времето, устояли или не устояли на превратностите в историята.

Всички тези паметници, независимо от местоположението и датировката си, изразяват вечното преклонение на човека към божественото, връзката му с обяснимото и необяснимото на земята, в природата и във вселената. Това са свещени места, които независимо от асимилационните функции на различни религии и идеологии, под една или друга форма, са запазвали своята святост и от хилядолетия са били обект на почитане от човека.

Advertisements